Бягането = по-дълъг живот?

Според експеримент, проведен в Дания, редовната джогинг сесия увеличава шансовете ни да живеем повече
Бягането = по-дълъг живот?

"Човек не спира да бяга, защото остарява. Човек остарява, защото спира да бяга". Е, за съжаление, тези умни думи не са наши. Взехме ги назаем от книгата на американския журналист и писател Кристофър МакДугъл "Родени да тичат" (Born to run), с която колегата Кирил Русев ви запозна преди време в този свой материал.

Както си говорихме после с Киро, творбата на МакДугъл е наистина, ама наистина крайно надъхваща. Безспорно би накарала доста хора, които никога не са тичали през живота си, да надянат смело гуменките и да тръгнат да търчат като луди по стадиони, ливади, гори и полянки.

Не е случайно, че след публикуването на "Родени да тичат" започнаха да се появяват все повече изследвания, свързани с многобройните ползи от бягането.

А най-прясното проучване идва от Дания. То твърди, че редовната джогинг сесия със сигурност увеличава продължителността на живота.

Експериментът

Той започва още през далечната 1976 година и в него се включват 20,000 индивида на възраст между 20 и 93 години, като една част от тях са бегачи, а другата - не.

Датските специалисти си поставят за цел да сравнят смъртността при двете групи хора. В резултат, започват да проучват спортната рутина на 1,878 тичащи, от които 1,116 мъже и 762 жени (колко бързо бягат, на каква настилка и т. н.).

Отчетено е, че в период от 35 години умират 10,158 небегачи и само 122 бегачи. Това дава основание на учените да заключат следното: с бягане дамите могат да увеличат живота си средно с 5.6 години, а мъжете – с 6.2 години. Не ни питайте как точно експертите са стигнали до тези математически сметки, защото не сме сигурни, че можем да ви отговорим :] 

По-важното обаче е друго. Учените открили, че най-големи здравословни ползи носи бягането с умерено темпо – това, при което дишането не е затруднено. Смъртността при тези бегачи била най-ниска, сравнена с тази при небегачите и дори с хората, при които се наблюдавала висока физическа активност.

След останалите положителни ефекти на джогинга учените посочват:

  • Увеличаване на кислородния прием
  • Подобряване на инсулиновата чувствителност
  • Намаляване на т. нар. лош холестерол
  • Подобряване на костната плътност
  • Подобряване на сърдечносъдовата дейност
  • Засилване на имунната защита
  • Подобряване на психическото здраве

Бонус: нормално кръвно налягане

inm.comСпоред експертите, голяма част от тези ефекти се дължат на факта, че по време на сесията по бягане хората нерядко осъществяват повече социални контакти, а те, от своя страна, оказват положително въздействие върху физическото им състояние.

Проучването бе представено на ежегодната среща на Европейската асоциация за сърдечносъдова превенция и рехабилитация (EuroPRevent2012) в Дъблин. Тоест, всички заключения и факти тепърва ще бъдат систематизирани и обявени публично.

Изводът е, че може би наистина трябва да тичаме – не бързо, но редовно.

Без значение дали джогингът ще увеличи живота ни, той може да направи за нас редица добринки. Към изброените по-горе ще добавя и тази, че той е истинска антистрес терапия. 

Разбира се, като всяка физическа дейност, тичането трябва да се изпълнява с правилна техника, защото, в противен случай, може да доведе до контузии и до други неприятни неща.

Цялата истина е, че не можеш просто да скочиш от стола, след като си седял в продължение на 8 часа, и да търчиш от София до Пловдив. Може да го сториш, но не е ясно какви ще са последиците за тялото ти...

И в бягането е важна предварителната подготовка, както и разумната прогресия. Така че: тичайте, ама с едно наум :)

А след няколко години, ако не в маратон, може да се срещнем в конкурс по дълголетие :)   

Добави коментар

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Анкета

Къде ще сте през празничните дни?
Гласувай! Резултати Архив

Хороскоп

Везни
24 септември – 23 октомври