Модерно е да си кафяв

Ориз, де, ориз...
Модерно е да си кафяв

Уикендите са досадни. Да бачкаш е готино. Цветята са грозни. Любовта е скучна. Зравословното хранене не е модерно. Още по-малко модерен пък е кафявият ориз. Хайде сега открийте кое от тези твърдения е грешно. Знам, че ще ви трябва известно време да ги анализирате, затова ще ви позанимавам с приказки по адрес на последното от тях.

Най-важно е да започнем с това, че, противно на нечии впечатления, кафявият ориз не е отделен сорт (като жасминовия, императорския или басмати, например), ами пълнозърнестата разновидност на обикновения ориз, който твърде добре познаваме. И както повечето пълнозърнести неща напоследък, той е считан за крайно полезна алтернатива на белия си вариант. Но как така едно нещо, което в Азия традиционно се асоциира с бедност и оскъдица и се консумира предимно като средство против запек, е успяло да се издигне на този здравословен пиедестал на запад?

Всъщност, идеята е следната – кафявият ориз дължи характерния си цвят не на друго, а на триците. Именно тази част от плода, заедно със зародиша, бива премахната при производството на белия ориз (полиране). По този начин се отстраняват мазнините в зърното, които имат неприятната склонност да гранясват, и неговата трайност нараства повече от двадесетократно.

За повечето хора това е голям проблем, тъй като заедно с мазнините оттам изчезват и разни хранителни вещества като витамин В3, желязо, селен и магнезий. Освен това, кафявият ориз е богат на фибри, което означава, че тялото (ви) конвертира нишестето (му) в глюкоза сравнително по-бавно (т.е. гликемичният му индекс е по-нисък).

Да, обаче повечето хора не знаят, че в триците на кафявия ориз се съдържа и значително количество фитинова киселина, която носи етикета антинутриент. С други думи, тя има свойството да блокира усвояването на някои минерали като калций, мед, желязо и цинк. Това в никакъв случай не означава, че ще загинете от недохранване, ако ядете кафяв ориз, но вероятно до голяма степен поставя знак за равенство между хранителната стойност на двата вида.

Всъщност, може да се каже, че нито белият, нито кафявият ориз имат място в близост до израза "хранителна стойност". Точно така – полезните вещества в тях са в такива пренебрежимо малки количества, че сравнявайки нивата им все едно разискваме кое е по-вероятно да претовари асансьора в офиса – котешката бълха или кърлежът. И пълнозърнестата, и полираната разновидност всъщност не предлагат на тялото много повече от енергия под формата на глюкоза. Тъй като не са особено засищащи, човек лесно може да изяде голямо количество от тях, което е добре за онези, които искат да увеличат калорийния си прием с цел покачване на тегло. За всички останали обаче оризът е ценен дотолкова, доколкото се комбинира отлично с всякакви видове подправки и е една особено универсална гарнитура... към месото :)

Добави коментар

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Анкета

Къде ще сте през празничните дни?
Гласувай! Резултати Архив

Хороскоп

Рак
22 юни – 22 юли