Чудотворният Кошарски кръст

Чудотворният Кошарски кръст

За една от най-големите реликви в света се счита чудотворният Кошарски кръст от Атон. Той вече привлича поклонници от цял свят към църквата, където се съхранява -  "Въздвижение на Честния Кръст" в руския град Белгород.

Всеки влязъл там благоговейно коленичи пред прочутата светиня, за която се твърди, че изпълнява желания и лекува. Дървената реликва е украсена със сребърен обков, тежащ 15 килограма.

Но самото дърво, потъмняло и на места с опадали цветове на изображенията по него, свидетелства за неговата древност и изпитанията, които е преминало, за да достигне до нас по Божията воля. А историята на реликвата е наистина невероятна.

 През  XIX век светинята започва се изографисва и като икона.

 

През  XIX век светинята започва се изографисва и като икона, Снимка: avito.ru

В средата на XVIII век в село Кошари, днес предградие на Белгород, живял най-богатият в цялата губерния земевладелец Юрий Виродов. Именно той е бил и собственик на Кръста, дар от родния му брат, послушник в  Атон.

Юрий бил човек груб, развратен и безбожен. Веднъж след неуспешен лов, по време на който глиган убил любимото му куче, ядосаният помешчик креснал на слугите си: "Веднага го махнете от очите ми и го хвърлете в тресавището! Полза от него никаква!" Кощунствената заповед била изпълнена. Но скоро Виродов заболял и умрял в страшни мъки, наказан за богохулството си.

 Чудотворният кръст е вграден в иконостаса.,  

Чудотворният кръст е вграден в иконостаса, Снимка: i.ytimg.com

След време поруганият и захвърлен в блатна кал Кръст бил открит по чудотворен начин. В края на XVIII век някакъв слепец чул на сън глас, обещаващ му изцеление, ако отиде до Кошарското тресавище и извади от него чудотворна реликва - Светия Кръст.

С помощта на няколко души слепецът изпълнил съновидението и едва докоснал се до Кръста, прогледнал и започнал да слави Бога. Вестта за намирането на светинята бързо се разнесла.

Започнали да прииждат хиляди богомолци, повечето от които получавали мигновено изцеление на своите недъзи като във фантастичен филм. На самото място, където Кръстът лежал, бликнал извор с целебна вода.

Заради все повечето поклонници хората изградили каменен параклис, запазен и до днес. В един момент Курско-Белгородският архиепископ Илиодор решил, че такава светиня не е редно да се съхранява в селски параклис и наредил да я пренесат в Николаевския манастир.

Там реликвата престояла около 30 години. През 1860 г. по молба и с парите на една кошарска помешчица - генералската вдовица Ана Богданович-Ластовская, архиепископът измолил от Светия синод разрешение да се построи в самото село Кошари църква.

И в нея да бъде поставен чудотворният Кръст. Храмът бил осветен през1863 г. и оттогава това е домът на атонската реликва, пред която целогодишно се молят поклонници не само от цялата страна, но и от чужбина.

 Храмът, в който се пази реликвата, е вече на век и половина.

 Храмът, в който се пази реликвата, е вече на век и половина.

След Октомврийската революция през 1917 г. борбата с религията, наричана "опиум за народа", не подминала и това свято място. Според запазения протокол през 1922 г. от храма на Кръста били иззети "22 предмета от сребро с общо тегло 1 пуд, 5 фунта и 11 золотника" (приблизително 18 килограма).

А през 1927 г. болшевиките решили да изхвърлят и главната светиня на храма - чудотворния атонски кръст. Партийните функционери и милиционерските началници дори предложили на местните жители сами да изнесат реликвата от църквата. Но никой от селяните дори не мръднал, всички се молели и гледали с надежда към небето, което предвещавало буря.

Тогава членът на губернския комитет на болшевишката партия Кравцов сам изнесъл кръста и го хвърлил в докараната за целта каруца с думите: "Ето на, вашият Господ нищо не ми направи!", след което подгонил конете.

Само че дори не успал да излезе от селото. Бил убит от мълния. Свидетели разказват, че в онзи момент даже едва се било заоблачило, защото бурята се разразила няколко часа по-късно.

Още от XIX век са записани десетки случаи на подобряване на здравето или на пълно изцеление след молитви пред разпятието и ползване на вода от бликналото в близост аязмо.

 Интериорът на Кръстовоздвиженската църква,  

Интериорът на Кръстовоздвиженската църква,  снимка: wikimedia.org

Спаси жена при алергичен шок

Чудеса край Кошарския кръст стават и в ново време. Ето само три от тях. Московчанката Галина Николаева посетила Белгород. Заради многото хора не успяла да се докосне до чудотворния Кръст, но все пак си наточила от светената вода в храма.

След време тя решила отново да посети святото място. Тъкмо се стягала за път за своето поклонение, Галина получила тежка алергия - първо на лицето, а после по ръцете и краката й започнали да избиват червени петна. Майка й, бивш лекар, я праща в аптеката за лекарства, но Галина си отива в стаята и след като се помолва, се обтрива с донесената светена вода. След секунди кожата й става съвършено чиста, без никакви следи от алергичния пристъп.

Друг случай описва местната журналистка Светлана Кобелева. След празника Въздвижение на излизане от храма тя видяла своя близка приятелка - учителката по биология Ирина Г. Тя цялата сияела и на въпроса на Светлана "Какво става с теб?", от вълнение не можела дори до проговори и само свивала и разпускала пръстите  на дясната си ръка.

И това бил и възможно най-красноречивият отговор. Защото лекарите половин година се борили за живота на Ирина, а после се опитвали да върнат предишната подвижността на дясната й ръка. Но диагнозата "невропатия на десния лакътен нерв" си останала.

Ирина смирено молила Господ за помощ пред Кръста по време на Божествената Литургия. И изведнъж почувствала, че по ръката й се разлива топлина. Тя опитала да свие пръстите си. И за първи път това й се удало.

Нина А. от град Губкин искала за храмовия празник да  се поклони пред чудотворния Кошарски Кръст. Но три дни преди пътуването по време на строителни работи в очите й попаднала вар. Очите й се зачервили и силно я болели.

Офталмологът й предписал сериозно лечение, а за пътуване и дума не можело да става. Но Нина на свой риск тръгнала за Белгород и с доста мъка се добрала до храма.

По време на всенощното бдение тя се докоснала до Чудотворния Кръст. Взела и светена вода и си измила очите с нея. На сутринта почувствала, че очите вече не я болят. А като се погледнала в огледалото, те вече не били и зачервени, пише "Телеграф".

ключови думи:
Кошарският кръст

Добави коментар

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Анкета

Къде ще сте през празничните дни?
Гласувай! Резултати Архив

Хороскоп

Водолей
21 януари – 19 февруари