Репички

С тези червени глави и рахитични опашки, някои биха казали, че са грозни. Ние обаче имаме странното качество винаги да се влюбваме в на пръв поглед неподходящи персони. Успокояващо или не, накрая все пак се оказва, че сме направили правилния избор = )

Така е и с репичките. Преди няколко години хлътнахме до уши в тях и днес сме готови на всичко, за да ги имаме в зелената си салата. И не само в нея.

Обичаме ги повече даже и от гърците, за които се смята, че започват да ги отглеждат първи. За това и името им е гръцко. Означава "бързо появяване" и характеризира удивителната способност на сладурите да поникват скоростно и дефинитивно.

Разбира се, за да пораснат вкусни и сочни, червените мъници имат нужда от много слънце и песъчливо-глинена почва. С две думи: отглеждането им не толкова елементарно, колкото ни се иска. Иначе още днес щяхме да започнем да ги гледаме на терасата, заедно с щрауса, който купихме преди броени дни. Шегичка = )

Та... защо все пак толкова обичаме репички?

Всъщност, причините са многобройни, но, за да не ви отегчаваме с излишни суперлативи, ще се ограничим до най-важното:

Добре е да знаете, че в мустакатия зеленчук има солидна доза, витамин B6, рибофлавин, калций, магнезий и фосфор.

Той съдържа и добро количество фолиева киселина, както и витамин C (аскробинова киселина). Последният е известен със своите силни и безапелационни антиоксидантни свойства.

Освен това, репичките могат да се похвалят с цял отбор от ензими. За това се смята, че редовният прием на този зеленчук може да допринесе за активиране и подобряване на храносмилателните процеси в организма. 

За по-добрата работа на стомаха работят и фибрите, които могат да бъдат намерени в червендалестите сладури.

И последната добра новина е, че репичките изобщо не са калорични. В 100 грама има само 16 калории! Така че: как човек да не се влюби в тях? Невъзможно!