Има ли място за хляб в диетата ми?

Разбира се, стига да му предвидите такова
Има ли място за хляб в диетата ми?

Днес всеки трети човек в интернет се държи сякаш има медицинско образование, а всеки втори говори с тона на дипломиран диетолог. Резултатът от този феномен е, че пред очите ни ежедневно се завихрят дискусии на диетична тематика, които отдалеч миришат на кръв и жупел. Едно нещо, на което не миришат тези дебати обаче, е прясно изпечен хляб.

Понастоящем едва ли има някой, който би заложил главата си, отстоявайки неблагоразумната позиция, че за хляба има място в едно здравословно меню. Попитайте някого на какво се дължи този негласен консенсус и най-вероятно ще получите в отговор мълчание или в най-добрия случай – многозначителното мнение, че хлябът е вреден и от него се пълнее. Някои ще кажат, че за това са виновни въглехидратите, други ще хвърлят съмнения върху глутена, докато трети ще изтъкнат, че хлябът вече не е това, което беше много отдавна...

Да, историята на човека е тясно свързана с историята на хляба. Познат още като насъщен, хлябът е една от най-ранните портативни храни, които са ни позволявали да пътуваме на дълги разстояния. Високото му енергийно съдържание под формата на въглехидрати в комбинация с трайността и ниското му тегло са го правели отличната походна прехрана. Ако искаме да бъдем по-поетични, бихме могли да кажем, че хлябът е позволил на човечеството да мигрира, на армиите да маршируват и въобще – на историята да бъде такава, каквато я познаваме днес.

"Но днешният хляб е различен от вчерашния!", ще апострофират някои. Не чак толкова. Според Утвърден стандарт "България" на Българска агенция по безопасност на храните, в класическите български хлябове "Бял", "Добруджа" и "Типов" не може да има нищо друго, освен генно немодифицирано брашно, мая и питейна вода, както и малки количества оцетна киселина, аскорбинова киселина (това е витамин С, драги) и мазнини, при технологична необходимост. Нито една от тези съставки не е вредна, стига да не страдате от цьолиакия или алергия към пшеница – две рядко срещани здравословни състояния.

"Но все пак от хляба се пълнее!", няма да стихне вашето недоволство. "Кой ви каза това?”, ще попитам аз. Науката все още не е открила мистериозния механизъм, превърнал хляба в това злокобно средство за затлъстяване, за което го мислят хората. Всъщност, експериментът1, за който ще ви разкажа ей сега, започва по следния начин: "Въпреки липсата на научни доказателства, хлябът е една от най-избягваните храни в популярните нискокалорични диети. Целта на настоящото изследване е да сравни две хранителни стратегии (с и без хляб) в помощ на жени с наднормено тегло/затлъстяване."

В него взимат участие 122 жени с наднормено тегло, които на произволен принцип са разделени на две групи от по 61 души. И двете групи получават предписание за диета, която е нискокалорична – 1 500 ккал, от които 55% идват от въглехидрати, 21% - от белтъчини и 24% - от мазнини.

И двете групи на обяд ядат по около 572 калории, от които 46% са въглехидрати, 26% са протеин и 28% са мазнини. Менюто изглежда по следния начин: пиле на грил, зеленчуци на пара с добавена мазнина, плодове. Единствената разлика между менютата на групите е, че едното съдържа ориз или паста, докато другото съдържа хляб.

Експериментът трае 16 седмици и в крайна сметка е завършен успешно от 104 от 122-те участнички. И в двете групи се наблюдават подобрения както от гледна точка на телесното тегло, така и по отношение на процента подкожни мазнини и биохимичните маркери. Тоест, може да се каже, че в края на експеримента всички жени са по-слаби и по-здрави, отколкото в началото му. Нито една от групите не се отличава в антропометрично отношение, което ще рече, че резултатите са приблизително еднакви, без значение дали участниците са консумирали хляб или не. В това можете да се уверите от публикуваната по-долу таблица.1154182 Loria-Kohen V et al, Колаж: Кирил Русев

Нещо, което не можете да видите на нея обаче е, че от 104-те успели да завършат експеримента участници, 56 принадлежат към групата с хляб, докато 48 са от групата без хляб. С други думи, от първата група има около 8% отпаднали, докато от втората - 21%, което ще рече, че хлябът може би e помогнал на диетиращите да се придържат с по-голям успех към нискокалоричния режим. За това свидетелстват и попълваните по време на изследването въпросници, според които участниците от хлебната група се радват на значително по-голяма ситост непосредствено след ядене, както и в рамките на час до час и половина след това.  

Дали в диетата ви има място за хляб зависи изцяло от вас. Ако обичате хляб и той ви кара да се чувствате добре, не би трябвало да има причина на този свят, която да ви откаже от консумацията му. Стига традиционното тестено изделие да не допринася за формирането на енергиен излишък*, ние сме уверени, че то по никакъв начин не може да ви навреди, дори напротив.

 

1. Loria-Kohen V, Gómez-Candela C, Fernández-Fernández C, Pérez-Torres A, García-Puig J, Bermejo LM. Evaluation of the usefulness of a low-calorie diet with or without bread in the treatment of overweight/obesity. Clin Nutr. 2012 Aug;31(4):455-61. [PubMed]

* Тоест, да ядете повече калории, отколкото изразходвате

Добави коментар

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Анкета

Къде ще сте през празничните дни?
Гласувай! Резултати Архив

Хороскоп

Скорпион
24 октомври – 22 ноември