За болестта Алцхамер се знае немалко и повечето изследвания се фокусират върху промените и процесите, които настъпват в мозъка. Учените дълго време смятат, че виновникът за тази
невродегеративна болест са амилоидните плаки, които се отлагат в мозъка. Ново проучване обаче показва, че причините са далеч по-комплексни и могат да произлизат от нашата уста – буквално.
Открити са бактерии, които може би са един от причинителите не само на Алцхаймер, но и на заболяване на венците. Резултатите от изследването са публикувани в сп. Science Advances.
Бактерията Porphyromonas gingivalis е патогенът, който стои в основата на хроничния пародонтит, но е била открита и в мозъка на починали пациенти с болестта на Алцхаймер.
В няколко отделни проучвания с животински модели, когато им дали орална инфекция с определен патоген, се оказало, че бактериите успяват да стигнат до мозъка. Те не само са се установили там, но и са довели до повишено производство на амилоид бета – протеините, които се свързват с болестта на Алцхаймер.
Учените успели да открият и токсични ензими, наречени гингипаини, които се отделят от бактерията Porphyromonas gingivalis. Тези ензими били налице в мозъците на пациенти с Алцхаймер и се оказва, че са свързани с два от типичните маркери на болестта – протеина тау и убиквитин.
Още по-интересното е, че същите тези ензими били открити и в мозъка при хора, които никога не са били диагностицирани с болестта.
Фактът, че тези токсични ензими се срещат дори в мозъка на хора без поставена диагноза, подсказва, че хората може би са били в много ранен стадий и ако са живяли по-дълго, е можело да развият болестта.
В статията си учените обясняват, че откриването на гингипаин при хора както с потвърдена диагноза, така и само с ранни признаци, показва, че инфекцията не е резултат от късен етап на заболяването или от лоша хигиена след като деменцията се е проявила. По-скоро тя изглежда като нещо, което се случва в самото начало, още преди да се появят симптомите.
До момента лекарствата, които се използват за борба с токсичните протеини, произвеждани от бактериите, са дали добри резултати, но само при опити с животински модели, пише Puls.bg. Въпреки това, учените се надяват, че в скоро време ще успеят да разработят и ефективно лечение за хора.
Алцхаймер е силно инвлидизираща болест както за пациентите, така и за близките им, които се грижат за тях. Болестта обикновено започва тихо и незабелязано. Хората започват да забравят дребни неща, като къде са си оставили ключовете или името на актьора от любимия им филм. Първите признаци често се бъркат с обикновено разсеяност или естествено остаряване. Постепенно обаче тези моменти на обърканост зачестяват и се задълбочават. Човек може да започне да повтаря едни и същи въпроси, да се губи на познати места или да има трудности да следва дори обикновени инструкции.
С напредването на болестта започват да се появяват и по-сериозни когнитивни проблеми. Мисленето става все по-объркано, ориентацията във времето и пространството се губи, и пациентите дори може да не разпознават близките си. Човек може да се затруднява с ежедневни задачи. Често настъпват и промени в настроението, от раздразнителност и тревожност до апатия и депресия. В един момент може да се появят и заблуди или халюцинации, което допълнително затруднява комуникацията и връзката с околните.
За близките и семейството това е особено тежък процес. Болестта променя човека отвътре. Личността, навиците и поведението вече не са същите. В един момент вече не говорим просто за забравени думи или лица, а за загуба на самостоятелност и нужда от постоянна грижа. Неща като обличане, къпане или хранене стават предизвикателство. Много от болните стават уязвими и уединени, а близките – физически и емоционално изтощени.
Алцхаймер е коварна болест, защото отнема всичко постепенно и невидимо, включително и собствената личност. Все още няма лечение, което да я спре, но познаването на симптомите и подкрепа могат да направят огромна разлика в качеството на живот. И за човека, и за хората около него.
Открити са бактерии, които може би са един от причинителите не само на Алцхаймер, но и на заболяване на венците. Резултатите от изследването са публикувани в сп. Science Advances.
Бактерията Porphyromonas gingivalis е патогенът, който стои в основата на хроничния пародонтит, но е била открита и в мозъка на починали пациенти с болестта на Алцхаймер.
В няколко отделни проучвания с животински модели, когато им дали орална инфекция с определен патоген, се оказало, че бактериите успяват да стигнат до мозъка. Те не само са се установили там, но и са довели до повишено производство на амилоид бета – протеините, които се свързват с болестта на Алцхаймер.
Учените успели да открият и токсични ензими, наречени гингипаини, които се отделят от бактерията Porphyromonas gingivalis. Тези ензими били налице в мозъците на пациенти с Алцхаймер и се оказва, че са свързани с два от типичните маркери на болестта – протеина тау и убиквитин.
Още по-интересното е, че същите тези ензими били открити и в мозъка при хора, които никога не са били диагностицирани с болестта.
Фактът, че тези токсични ензими се срещат дори в мозъка на хора без поставена диагноза, подсказва, че хората може би са били в много ранен стадий и ако са живяли по-дълго, е можело да развият болестта.
В статията си учените обясняват, че откриването на гингипаин при хора както с потвърдена диагноза, така и само с ранни признаци, показва, че инфекцията не е резултат от късен етап на заболяването или от лоша хигиена след като деменцията се е проявила. По-скоро тя изглежда като нещо, което се случва в самото начало, още преди да се появят симптомите.
До момента лекарствата, които се използват за борба с токсичните протеини, произвеждани от бактериите, са дали добри резултати, но само при опити с животински модели, пише Puls.bg. Въпреки това, учените се надяват, че в скоро време ще успеят да разработят и ефективно лечение за хора.
Алцхаймер е силно инвлидизираща болест както за пациентите, така и за близките им, които се грижат за тях. Болестта обикновено започва тихо и незабелязано. Хората започват да забравят дребни неща, като къде са си оставили ключовете или името на актьора от любимия им филм. Първите признаци често се бъркат с обикновено разсеяност или естествено остаряване. Постепенно обаче тези моменти на обърканост зачестяват и се задълбочават. Човек може да започне да повтаря едни и същи въпроси, да се губи на познати места или да има трудности да следва дори обикновени инструкции.
С напредването на болестта започват да се появяват и по-сериозни когнитивни проблеми. Мисленето става все по-объркано, ориентацията във времето и пространството се губи, и пациентите дори може да не разпознават близките си. Човек може да се затруднява с ежедневни задачи. Често настъпват и промени в настроението, от раздразнителност и тревожност до апатия и депресия. В един момент може да се появят и заблуди или халюцинации, което допълнително затруднява комуникацията и връзката с околните.
За близките и семейството това е особено тежък процес. Болестта променя човека отвътре. Личността, навиците и поведението вече не са същите. В един момент вече не говорим просто за забравени думи или лица, а за загуба на самостоятелност и нужда от постоянна грижа. Неща като обличане, къпане или хранене стават предизвикателство. Много от болните стават уязвими и уединени, а близките – физически и емоционално изтощени.
Алцхаймер е коварна болест, защото отнема всичко постепенно и невидимо, включително и собствената личност. Все още няма лечение, което да я спре, но познаването на симптомите и подкрепа могат да направят огромна разлика в качеството на живот. И за човека, и за хората около него.
Добави коментар