Напоследък екологичните движения, които застават срещу консуматорското общество и начина, по който то разхищава природните ресурси, се увеличават като гъби след дъжд. Завръщането към природата е все по-логично за мнозина и интересът към биохраните съвсем не е необичаен.
Това отчетливо може да се види и у нас, особено през последните няколко години. Вече има специализирани магазини, кафенета, ресторанти и даже в кварталните магазинчета започнаха да се появяват щандове за биохрани.
Имайки предвид обаче, че тези продукти са с по-високи цени, спекулациите са напълно възможни. И никой потребител не е застрахован от тях. Самите търговци имат проблеми с правилното етикиране на стоките, с контрола върху качеството и, не на последно място, в комуникацията с държавната администрация.
Проблемите в бранша у нас коментира Живко Джамяров, член на Управителния съвет на
Асоциацията на биотърговците в България, пред колегите от BizNews.bg:
С прилагането на кои стандарти за биоземеделие се сблъскват биотърговците?
При нас, търговците, най-големият проблем са подвеждащите етикети. Основен проблем е и липсата на информация за потребителите – те да знаят ползите от биологичните продукти, да им се обясни всичко, свързано с биологичното земеделие и да знаят, че цената не е защото търговецът си е сложил по-висока надценка. В тази цена, за разлика от конвенционалните стоки, влиза ефектът върху околната среда, върху здравето на човека, труда на земеделеца да направи този продукт, таксата за сертификация. Биопродуктите подлежат на контрол и сертификация и трябва да отговарят на определени стандарти.
Как виждате решението на тези проблеми?
Закони има. Практически, в законодателството, проблемите са решени. Може би при напасването на европейското и българското законодателство има затруднение, както и при изпълнителната власт. Но няма контрол.
А Агенцията по безопасност на храните?
Тя може би се грижи за стандарта на хляба и други подобни, но в момента не обръща внимание на биопродуктите. Имаме кореспонденция с Министерството на земеделието и храните за тези проблеми. Тя е от 24 ноември 2010 г. - писмо с входящ номер до министър Найденов, но отговор още няма.
Няма и лаборатория, която да контролира биологичната продукция след произвеждането й, а ние като търговци, които искат и да изнасят за Европейския съюз, имаме нужда от такава, за нас тя е важна. В момента има една-единствена лаборатория, акредитирана от Европейския съюз. И мисля, че министерството не работи с нея.
Как стоят нещата със сертификацията?
Има над 10 сертифициращи организации - или европейски, или български, в партньорство с европейски страни. Те следят целия процес на производство на биопродукта. За да бъде такъв, той трябва да е отгледан върху земя, която 5 години преди това да не е била обработвана.
След това, в зависимост от културата, има преходен период от 2–3 години, в който теренът се обработва биологично, но производителят няма право да етикетира продукцията от нея като био. Когато мине и този период, се взимат проби от продукцията и, ако тя отговаря на стандартите, й се дава сертификат.
Това, както виждате, за един производител е голям риск и доста смел ход. Добивите са по-малки, отколкото при конвенционалното земеделие, използващо пестициди, а разходите са много по-високи. Работата е предимно ръчна, без машини, така че да няма негативни последствия за земята.
С оглед на сложния производствен процес и злоупотребите с етикетирането, как потребителят да се ориентира, че купува качествен биопродукт?
Потребителят може да отиде в специализираните биомагазини, да поиска сертификат, да зададе въпроси за логото. Биомагазините имат сертификати на всичките продукти, които предлагат, това е задължително.
Потребителят може да се свърже и със сертифициращите организации, да пита за процеса на сертифициране. Има и сайтове за биопродукти, откъдето може да се вземе много информация. Проблемът е, че липсва цялостна държавна политика за популяризирането на биохраните сред хората.
Отделени са средства за популяризиране на вино на външни пазари. Има ли такава възможност и за биопродуктите?
Доколкото съм запознат – има, но срещаме проблем с усвояването и финансирането, процесът по отпадане на проектите като цяло.
А какви са възможностите чрез неправителствени организации?
Ние, като такава, сме поели ангажимента да работим за популяризирането на биопродуктите. Правим форуми, има изложения - „Зелени дни“, през септември е „Био Еко Експо“ и други. За нашите мащаби това е нещо много хубаво и положително.
Добави коментар