хората, които практикуват често йога и медитация, запазват по-добре своите мозъчни функции с възрастта?
Проучване, проведено в Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA), разкрива, че онези, които са медитирали в продължение на двадесет години, имат по-голямо количество сиво вещество. То се среща основно в мозъчната кора, където протичат най-сложните неврологични процеси и се обработва постъпващата информация.
Доказано е, че плавният когнитивен упадък при пациенти в напреднала възраст се дължи до голяма степен на факта, че по време на стареене те губят сиво вещество, тоест мозъкът им се "свива". Както йога, така и медитацията ни помагат да забавим този процес и да запазим мозъка си по-млад.
Многобройни проучвания, изследващи ползите от йога, показват, че редовното й практикуване ни насърчава да работим със себе си търпеливо, да преглъщаме гордостта си, да вършим най-доброто, на което сме способни в този момент, без да издевателстваме над себе си. Дишането и фокусът могат да ни помогнат да преминем през най-трудните физически пози. Може би ще чуете някой йога инструктор да казва, че научаването на контрола над емоциите, напиращи по време на фрустрацията и дискомфорта, при изпълнението на някои наистина трудни пози в залата, е чудесен начин да тренирате овладяване на емоциите си от ежедневния стрес и трудностите в живота.
Увеличават размера на ключови области на мозъка
Изследване на учени от Харвардския университет разкрива, че хора, практикували йога през последните 8 години от живота си, имат по-големи по размер области в мозъка, конкретно в мозъчната кора, която е пряко свързана с когнитивните функции. Друг положителен ефект от заниманията е нарасналата дебелина на амоновия рог (хипокампа) – зона, свързана с ученето и паметта.
В допълнение, както медитацията, така и йога намаляват обема на амигдалата, където се регулират усещанията за страх, безпокойство и стрес.
Описаните промени в мозъка обясняват защо двете практики подобряват вниманието и паметта, като ни помагат да се чувстваме по-спокойни и отпочинали. Така се научаваме да придаваме на всяко нещо важността, която заслужава, без да реагираме твърде крайно в ситуации без потенциална за нас опасност.
Източник: Framar.bg
Добави коментар