Бродници ужасяват, сеят нещастия и болести

В старите български вярвания бродникът е душата на човек, който след смъртта си не е намерил покой – така той нито е жив, нито напълно мъртъв. Скита се между световете, вечно търсещ и бродещ. Бродникът е лутаща се сянка, останала без дом, без гроб и без молитва. Появява се тихо, често без да бъде забелязана, но оставя след себе си студ, страх, болести и нещастие. Заселва се в стари къщи, изоставени места, стои на кръстопът или в незатворени гробове. Вярвало се е, че бродникът търси глас, който да го оплаче, свещ, която да освети пътя на душата му, ритуал, който да затвори вратата за него към света на живите, молитва, която да го успокои.

В миналото се е вярвало, че ако човек бъде застигнат от внезапна смърт, душата му ще остане в този свят и ще се превърне в бродник. Това се случвало със самоубийци или хора, загинали по особено жесток начин, починали без погребение или близки, които да ги оплачат, прокълнати души на хора, които са починали с клетва на уста. Бродниците се връщали сред живите, всявайки смут в живота им.

Те можели и да наказват роднини, които са ги изоставили.

Как се разбира, че наблизо има бродник

Не е задължително да видиш бродника, за да се изплашиш. Понякога е достатъчно само да усетиш присъствието му. А то се усеща:

• Необясними шумове нощем, шум от стъпки.
• Усещане за прокрадващ се студ, необяснима тежест или безпричинен страх.
• Бледи сенки, забелязани с периферното зрение. Когато се обърнеш към тях – те изчезват.
• Сънуване на починал човек, който те вика при себе си или се оплаква от нещо.

Защо хората се страхуват от бродника

Усещането за чуждо присъствие е плашещо, но истинските страхове на предците ни са били от това, което бродникът е можел да им направи. А бродниците съвсем не са безобидни.

• Причинява болести – често необяснимо и внезапно появили се. Такива са треска, безсъние, усещане за слабост и отпадналост. Вярва се, че той отнема жизнената сила на човек, като "дърпа" енергията му по време на сън. Може да накара човек да линее без ясна медицинска причина.
• Всява страх – често обикаля къщи и дворове, под формата на сянка, вятър или шум. Плаши както хората, така и добитъка.
• Привързва се – това е бил един от най-големите страхове на хората – да не станат негов приемник или спътник. Бродникът може да се "залепи" за човек (особено ако го е срещнал късно вечер или на кръстопът), да се засели в къща и редовно да посещава човека, към когото се е привързал, в съня му.
• Отмъщава – основната цел на душа с незавършена задача или непростена обида. Старите хора са знаели, че той може да наказва роднини, които са го изоставили, забравили или погребали без чест. Другият страх бил, че може да "извика" някой и да го отведе при себе си чрез внезапна смърт или тежка болест.

В старото село Горно Дряново в Родопите жителите все още разказват истории за бродници. Една от тях е тази на баба Стоянка, която живеела близо до реката. Тя споделя, че след среща с бродница започнала да слабее и да се разболява. "Не знаех какво ми става – споделя жената, – сякаш някой изсмукваше силите ми. Сърцето ми биеше като лудо, студ обхващаше тялото ми, а умът ми сякаш не намираше покой".

Местните често споменават старата история за Петър "Мечката", който починал при злополучен инцидент – паднал в реката по време на буря и не успял да се спаси. Нощем духът му започнал да се появява в сънищата на близките му. Интересното било, че сънищата били почти идентични – винаги започвали с тъмна фигура на прага и завършвали с чувство на страх и тревога, което не изчезвало на сутринта. Двама от роднините му заболели тежко и се споминали.

В друго село, Борово, местните разказват за млад човек, който се самоубил и бил погребан без опело. След смъртта му нощем той започнал да се появява като бродник около къщата, а хората чували стъпки, виждали тъмни сенки и усещали студ. Според поверията духът му не намирал покой заради внезапната смърт и липсата на ритуално погребение. За да отмъсти, бродникът донесъл заболявания и уроки на живите.

Съвременници също споделят за срещи с бродници. Дядо Георги от пловдивско село разказва, че понякога на полето виждал фигура, облечена в стари дрехи, която изчезвала внезапно, оставяйки усещане за студ и надвиснала опасност. "Стоях като парализиран – казва дядото, – усещах силна болка и напрежение в главата точно зад очите, а кравите станаха неспокойни".

В село Кралево пък местни жители през нощта чували шумове, които наподобявали стъпки и тихи шепоти, а хората се будели с главоболие и умора. Младо момиче от същото село се оплакало, че бродница я преследвала в продължение на няколко дни и всичко утихнало едва когато си вързала червен конец на ръката и се скрила в църквата. "Влязох вътре и усетих облекчение – казва тя. – Тялото ми се отпусна и студът изчезна".

Как да се предпазим от бродник

Българският фолклор пази няколко действия и ритуали, които в миналото са се използвали както за защита, така и за трайно спасение от бродници.

Предпазни действия срещу бродник:

• Погребение според традицията – със свещ, опело, молитва и подаване на храна.
• Изливане на вода пред прага – това се е правело когато човек се прибира от гробища, за "да не влезе и мъртвият с него".
• На гроба не се яде – вярвало се е, че това ще "привърже душата" на покойния към живия.
• Слага се желязо под възглавницата – метални предмети като нож, кука или пирон са били ясен знак за бродниците, че са нежелани.

За защита хората още палели огън, слагали чесън по домовете и носели обредни талисмани.

Ритуали при съмнения за присъствие на бродник

• Преливане – върху гроба се е четяла молитва и ритуално се е преливало вино.
• Подаване – раздавало се е хляб, жито, свещи за упокой.
• Нощна молитва – четяла се е три пъти над гроба, за да бъде освободена душата.