Очите – затворени.
Позата – лотос.
Тишината и спокойствието – осигурени.
Изглежда, че сте напълно готови за медитация. Старт!
Дишате, успокоявате се, дишате, фокусирате се, дишате... По някое време (съвсем скоро, между другото) в съзнанието ви започват да се прокрадват мисли. Не чукат на вратата, не молят да бъдат приети. Влизат без покана и не затварят. Логично, след тях нахлуват други, водят си компания. Стават все по-шумни, карат се помежду си, надвикват се.
Мъчите се да им обясните, че си имате важна работа, но никой от тези негодници не ви влиза в положението. Забавляват се с безпомощността ви. Така минава времето – в борба за медитация :)
Накрая ставате, изтупвате си постелката и приключвате. Когато обаче ви питат дали медитирате, имате готов отговор: "О, да! Разбира се". Разбира се, че НЕ го правите. Блъфирате и много добре го знаете.
Приемете един съвет от мен: продължавайте в същия дух :)
То е ясно, че няма пряк път към медитацията. Факт е, че ще минете през още куп "фалшиви" сесии. Ще се правите, че се чувствате освободени, различно, по-добре. Изобщо няма да е така. Но, рано или късно, опитите ви ще пожънат резултат. Обещавам ви. Защото, както всяко друго нещо, успешната медитация е резултат от продължителна и сериозна работа.
Не се плашете от нея, захващайте я!
Добави коментар