Ще поговорим какво става с душите на мъртвите. Какъв е произходът на душата, според тибетската "Книга на мъртвите"? В какво е нейната същност? Как душата е свързана с Бог? Кога тя се вселява в човека и къде отива след смъртта на тялото?
Първите добре документирани опити да отговорят на тези въпроси предприели древните мъдреци в знаменитата тибетска "Книга на мъртвите”.
Ако се вярва на "Книгата на мъртвите”, то душата чака новото си тяло 49 дни.
"Интересът на учените към тази книга многократно нарасна в края на миналия век – казва професор доктор на физико-математическите науки, завеждащ лабораторията на Харковския физикотехнически институт Игор Гарин. – Тогава се появиха резултатите от изследвания на околосмъртните състояния, получени от доктор Реймънд Моуди, автор на бестселъра "Живот след живота”.
И се оказа, че те, тези състояния – вече са описани много точно в "Книгата на мъртвите”.
Съвсем неразбираемо е откъде нейните автори са черпили информация за етапите на умиране, които окончателно станаха известни вече на съвременните реаниматори”. "Лично аз предполагам – продължава Игор Гарин, – че източникът на такова свръхестествено "откровение” е разположен в главата на човека – там, където в кората на главния мозък на всеки от нас се пази паметта на вековете.
Информацията оттам може да се извлече с помощта на психоанализа или хипноза. Или тя понякога изплува случайно. И позволява да си спомним къде е била душата ни по-рано. Излиза, че в главния мозък тя намира своето временно пристанище. Въпреки че има и други мнения.”
Различни народи са отреждали място на душата в различни части на тялото
От незапомнени времена хората са търсили това, което прави човека жив. Дишането? Логично. Та нали мъртвите не дишат. Изхождайки от тези съображения, много народи са смятали, че душата се намира в областта на гърдите, корема, главата.
Тоест в тези части на тялото, които участват в дишането. Но и без кръв не може да се живее, са разсъждавали древните евреи и са смятали точно кръвта за носител на душата.
Към това мнение и досега се придържат Свидетелите на Йехова. "Понеже душата на всяко тяло има неговата кръв” – се позовават те на Библията. Затова се противопоставят на преливането на кръв, вярвайки, че заедно с нея ще им влеят и част от чуждата душа. Ескимосите пък, знаейки, че увреденият шиен отдел на гръбначния стълб носи смърт, решили, че точно там се помещава човешката душа. Жителите на Древния Вавилон незнайно защо са смятали точно ушите за най-важен жизнен орган. Те точно там отредили мястото на душата.
И съвременните хора нямат единно мнение. Интересни наблюдения публикували немски психолози от университета в Любек. Те попитали група деца от 7 до 17 години къде според тях може да се намира душата. По-големите отговаряли: "Навсякъде” и показвали с ръка от челото до коленете. Тези на средна възраст посочвали главата и обикаляли в кръг около нея. А най-малките насочвали пръста си към мястото, намиращо се съвсем леко наляво от сърцето. И имало много такива отговори. Други деца обаче показвали мястото на слънчевия сплит или очите.
А може би душата все пак се намира в сърцето?!
тибетска книга на мъртвите - 02В нашите представи и асоциации изразите духовно богат и сърцат човек говорят за едно и също. Пък и науката през последните години е получила направо шокиращи потвърждения на тази "сърдечна” хипотеза. Така например психиатърът от болница "Синай” в Детройт Пол Пирсел анкетирал 140 свои пациенти, прекарали трансплантация на сърце, и написал сензационната книга "Кодът на сърцето”.
Изводът на този медик е следният: нашата душа с всички свои тънкости се помещава не в мозъка, а в сърцето. И в нея, в душата, е програмирана личността на човека. Затова сърцето контролира дейността на мозъка, а не обратното, както се смята. Пирсел смята, че чувствата, страховете, мечтите, мислите са закодирани в клетките на сърцето.
Тази "клетъчна памет”, която всъщност е и душата, при трансплантация на този орган преминава в другия човек. Макар и частично. Ще ви предложим няколко от многобройните случаи, когато присаденият орган е променил до голяма степен човека, който го е получил:
На 41-годишен мъж присадили сърце на 19-годишна девойка, загинала в железопътна катастрофа. И сякаш го подменили: бурен темперамент, резки движения, ненаситен интерес към живота. По-рано това поведение било съвсем несвойствено за него. Дори от детството си той растял бавен, разсъдлив и послушен.
На 35-годишна жена присадили сърце от 24-годишна студентка в колеж. И след това от въздържана и стеснителна тя изведнъж се превърнала в страстна любовница. Всяка нощ буквално досаждала на мъжа си с любовни ласки. "Ти си се превърнала в проститутка” – казал й веднъж съпругът й. След време станало ясно, че студентката, чието сърце носела жената, събирала пари за учение с тялото си.
Описаните дотук случаи сякаш се опровергават от един случай, станал наскоро в Принстън. И той свидетелства, че при някого е възможно душата да се намира не в сърцето, а в… бъбреците. Веднага щом присадили на 37-годишната Шерил Джонсън бъбрек на 60-годишен мъж, жената рязко променила характера си. "Ако по-рано беше добра и ласкава, то сега майка ми е една зла жена – казва синът й Джозеф. – Дразни се от дреболии. Наскоро едва не се сби в ресторанта заради недобре изпечен бифтек. Преди операцията обичаше глупавите любовни романи. Сега се пристрасти към класиката”.
Сериозни учени се опитват да разберат къде точно се намира душата и дали тя въобще съществува
Продължаваме с разсъжденията на професор Гарин: "Много хора искат да намерят точното място на душата в човешкото тяло. Или поне да докажат, че тя реално съществува. Сега с този въпрос се занимават вече напълно сериозни учени, които първо изучават аномалните явления, предшестващи смъртта. Например професор Чарлс Тарт от Калифорнийския университет провежда танатологични изследвания.
А физикът Робърт Монро дори е основал институт във Фейбер, щата Вирджиния. С това те поддържат невероятната идея (от гледна точка на рационалното мислене, разбира се) за запазване на някаква част от съзнанието след физическата смърт на мозъка.
Опитват се да разберат дали душата има материална основа. С други думи, съществуват ли "носители” на душата – някакви елементарни частици например, от които тя се състои. Проверяват разкази на очевидци за срещи с двама техни умрели роднини, които, ако им се вярва, се явяват през първите два дни след физическата си смърт.
Известният изследовател на околосмъртните състояния на човека доктор Мелвин Морс, който преди описваше тези състояния като наподобяващи наркотични халюцинации, открил невероятен факт: една четвърт от попитаните са се сблъсквали с феномена спиране или избързване (съответно изоставане) на ръчните им часовници.
Този странен факт му дал основание да твърди, че движението на душата се съпътства от някакво енергийно поле, достатъчно да въздейства на материалните предмети. А професор Тарт, за когото споменахме по-горе, поставял в стаите на умиращи осцилографи, които секунди след последния дъх на човека регистрирали някакви показатели. Сякаш се променяли параметрите на електромагнитното поле. Дали по този начин душата не е давала да се разбере за нея? Но и до този момент не са намерени материални носители на това, което преминава в другия свят.
Човешката душа тежи 22,4 грама. или по-малко?
тибетска книга на мъртвите - 04През 1915 година бил описан научен експеримент от американския лекар Макдъгъл, който се опитал да определи теглото на "това непознато нещо, което се нарича душа”. Целта на опита се състояла в това да се "установи” колебанието в теглото на човека, когато той умира. Измерванията показали, че душата тежи 22,4 грама. Обаче съвременните изследователи, използвайки по-точни измерителни апарати, получили други цифри.
Докторът по естествени науки Кугис от Института по полупроводници към Академията на науките в Литва установил, че в момента на смъртта човек губи от 3 до 7 грама, което според специалистите е теглото на душата. Много по-малко тегло получил изследователят Лайъл Уотсън от Нюйоркския университет. В неговите експерименти умрелите ставали по-леки с 2,5-6,5 грама.
Нещо подобно се фиксира и в период на сън. В експеримент на швейцарски учени 23 доброволци били сложени да легнат на свръхчувствителни легла и се установило, че в момента, когато човек премине от бодърстване към сън, олеква с 4 до 6 грама.
"Книгата на мъртвите” учи хората да умират правилно и подготвя душите им да се преселят
Предполага се, че тибетската "Книга на мъртвите” се е появила в VIII век от нашата ера. Но изследователите смятат, че нейният автор, легендарният проповедник на будизма в Тибет гуру Падмасамбхаве, е ползвал някакви древни източници. Книгата учи човек да умира правилно и го подготвя за преселението на душата му. В тази книга е казано, че след смъртта душата всичко вижда и осъзнава, но не е в състояние да предаде на околните това, което се случва с нея.
Тя вижда своите роднини и познати точно така, както е свикнала да ги вижда и преди. Тя чува как те плачат, наблюдава тялото си отстрани. Може да види всички ритуали, които се извършват в деня на погребението. След това душата се среща със Светозарните Същества – без страх и с радост.
Умрелият гледа в някакво огледало, в което вижда житейските си постъпки. В този момент душата започва да осъзнава дългата верига от своето преминало земно съществуване. След това настъпва Съдът и по-нататък душата живее в очакване на новото безпаметно (не се запомня) раждане през следващите 49 дни. Пред нея се откриват нови континенти, места и семейства, където тя да се възроди отново.
Господ Бог е програмист, а нашите души са неговите програми
Съществува теория, че душата е просто информация за нашата личност, която е записана на някакъв носител. Но на какъв? Сега учените експериментират с така наречените квантови компютри, в които носителите на информация са елементарните частици. При тях в малък обем може да се помести огромен поток информация. Ученият Сет Лойд от Масачузетския технологичен институт твърди, че най-мощно ще бъде това устройство, в което могат да се задействат всички частици от Вселената.
А всичката информация за човека с неговите индивидуални особености е записана примерно в 10 на 25-а степен бита. Следвайки компютърната логика на Лойд, може да се предположи, че поначало в човека е натрупана не просто информация във вид на душа, а просто някаква специфична програма, способна да се самообучава и усъвършенства. Не може да се обясни защо тази информация се предава, а след това се изземва.
тибетска книга на мъртвите - 06Както и не се знае къде са носителите на тази информация, която не изчезва безследно. Може би е достатъчно изместването само на една хромозома? Може би там се намира и нашата душа, редом до носителите на генетичния код?
Ако приемем Вселената за един огромен компютър, то всички ние вечно ще присъстваме в базата данни на този компютър. А в момента на смъртта просто ни изпращат на друг e-mail. Важно е, че вярата в безсмъртието на душата дава на човека надежда за повторение или изменение на сегашния му живот.
Източник: chudesa.net
Добави коментар