Човекът е човек, когато е на път. Припомних си тази умна мисъл, когато снощи, малко след полунощ, самолетът, с който пътувах, се приземи успешно върху заснежената писта на летище София. Прибрах се в България само преди няколко часа, а вече ми се пътува отново. И това съвсем, ама съвсем не е странно.
Защото пътуването е наистина незабравимо преживяване, което, сигурна съм, води до сериозно пристрастяване. Готиното е, че то е от онези, другите зависимости – хубавите, които не вредят нито на здравето, нито на психиката, а само на финансовата сигурност :) В същото време, носят торба с цветни емоции, обогатяват, вълнуват, разтърсват... Срещат ни с интересни хора и места. Предоставят ни уникалната възможност да видим живота от друг, различен ъгъл. От няколко даже.
Затова искрено ме вдъхновяват хора, които са избрали да вървят редовно по Пътя. Но не по този до работа и обратно, а по дългия – онзи, който те кара да напуснеш границите на собствената си представа за далече. И да откриеш нова мярка за измерване на разстоянието и времето.
Такъв именно пътешественик е Лора Василева. Освен "лицензиран" стопаджия, тя е професионален фотограф и графичен дизайнер. А през 2010 година прави това, което малко от нас биха сторили: в един слънчев ден напуска престижната си работа, удобното си жилище и близките си, за да осъществи голямата си детска мечта, а именно – да обиколи света пеша, на стоп. И го прави.
Стартира околосветското си пътешествие заедно с добър свой приятел - Евгени (Гената). Оттогава досега двамата са посетили куп непознати земи и места. А целта им е да стъпят на всички континенти и да видят максимално много от тях, тоест - всичко. Своите впечатления пък, заедно с ценен снимков материал, публикуват в блога си "Споделянето е всичко", тук.
Днес Лора и Евгени са временно разделени. Той е в България, където се подготвя за следващото си приключение, а тя... е в Индонезия. Свързах се и с двамата, за да им задам няколко бързи въпроса: за пътя, за живота и за споделянето.
Лора беше по-бърза и ми отговори първа. Затова запознайте се с нея сега, а с Евгени ще ви срещна друг път, надявам се - скоро. Както се казва, първо дамите, нали?
Кога реши, че непременно трябва да обиколиш света? Поколеба ли се преди да го направиш?
Винаги ми е било мечта да обиколя света, но когато срещнах Евгени, реших, че е дошъл подходящият момент. Не съм се колебала въобще, бях твърдо решена да тръгна и нищо не можеше да ме спре :)
Как се подготви физически и психически за въпросното предизвикателство?
Подготовката беше доста бърза и като цяло - свързана с багажа. Не съм се подготвяла психически и физически, всичко става в движение.
Какво е първото и най-важно нещо, което сложи в раницата?
Може би фотоапарата.
Сега си в Индонезия, сподели личните си впечатления от тази държава. Какво задължително трябва да знаем за нея? А за хората там?
Индонезия е образувана от 14 000 острова, а аз успях да стъпя само на 10. Така че имам още много, много територии за откриване в тази страна. Що се отнася до хората, те са много мили и усмихнати и лесно се сприятеляват.
Това, което ме впечатли, са именно безбройните островчета, повечето от които са необитаеми, с красиви малки плажчета и с невероятен подводен свят.
Кое все пак е най-хубавото място, на което си била досега? Защо пък то да е най-хубаво? А кое е най-тихото?
Всички места са хубави по различен начин. Не знам защо, но Индия ще остане в сърцето ми като нещо специално. Може би заради богатата духовност, която крие тази страна. Най-тихото място, на което сме били, е Сахара.
Коя култура те впечатли най-силно? И какво си взе от нея?
Силно ме впечатлиха тибетците, които срещнахме в Индия. Почти ме просълзиха с тяхната доброта и състрадание. Въпреки всичките мъчения и несправедливости, на които са били подложени, никога не чух някой да каже дума против китайците.
Според мен, има много какво да научим от тяхната култура. Аз лично се задълбочих в будизма и Випасана медитацията.
Смяташ ли, че пътят е страхотна метафора на живота? Кои са трите неща, които научи, вървейки по него?
За мен Пътят е най-големият учител, който съм имала. От него се научих на търпение, на толерантност и на любов към различните хора и култури. И най-вече: че всичко е възможно.
Пътуваш на стоп. Какви са основните правила на световния стопаджия?
Правилата са прости: да си широко усмихнат и да мислиш позитивно. Ако го правиш, във всяка страна, където има път, стопът ще ти провърви :)
Кой е най-големият риск, който си поемала по време на своето пътешествие? Заслужаваше ли си?
Не съм поемала съзнателно някакви големи рискове. Може би тръгването, само по себе си, бе най-големият риск. Но определено си заслужаваше.
Какво би казала на онези, които се страхуват да напуснат границите на собствената си държава? Би ли им дала една мантра за кураж :)
Когато си седиш вкъщи на дивана и гледаш по телевизията далечни места, винаги ти се струват някак непознати и опасни. Когато стъпиш на тези места обаче, виждаш, че не са с нищо по-опасни или различни от твоята улица и няма от какво да се страхуваш.
Дори да нямаш пари и подслон през нощта на улица на опасна африканска столица, винаги ще се намери начин да се оправиш и това ще се превърне в незабравим спомен. Може би мантрата е: винаги има начин.
Защо споделянето е всичко?
Защото ние всички споделяме една земя, един въздух, една вода.
Добави коментар