В апартамента, който споделях с родителите си, имаше едно шкафче. То служеше за съхранение на всякакви вафли, шоколади, бонбони, бисквити и други изделия, предназначени да пречупват крехката ми по онова време младежка воля. И как само я пречупваха!
Всеки път, когато се прибирах, просто отварях шкафчето, за да проверя какво се е материализирало в него. Един час по-късно се озовавах заврян вътре до кръста и на ръба на инсулинов шок. После ме изтегляха за краката и така до следващия път, в който минех покрай него.
Сега вече не живея с родителите си и нямам на разположение шкафче с лакомства. А и хранителните ми навици се промениха дотолкова, че (почти) не изпитвам нужда от подобно. Още се случва нещо да трепне в мен, когато съм на гости на родителите си и мина покрай шкафчето, но в такъв момент си задавам няколко въпроса в приблизително следната последователност:
-
Какво има в шкафчето?! (не, че не е ясно, де :))
-
Към кое от въпросните неща наистина искам (имам нужда) да посегна?
-
Гладен ли съм или просто действам инстинктивно и без умисъл?
-
Ако съм гладен, има ли по-здравословен начин да задоволя глада си?
В повечето случаи резултатът се изразява в подминаване на шкафчето с леко чувство за изневяра и носталгия, но и за поредната малка победа. Постепенно пренесох този навик и спрямо хладилника, който имам вкъщи и който по сходен начин ставаше жертва на периодични набези от моя страна. По-късно дори спрях да пазарувам "импровизирано", като започнах да изготвям предварителни списъци с храните, от които наистина се нуждая.
Дадох си сметка, че задаването на въпроси, преди да пристъпя към консумация от
всякакъв характер, ми помага да поддържам що-годе здравословно поведение спрямо храната, състоящо се в:
-
По-малко запасяване с излишна и/или вредна храна
-
По-добър контрол на порциите
-
По-рядко "закусване" (разбирайте неосъзнато и емоционално тъпкане)
-
Хранене с повече ястия и по-малко отделни продукти
-
По-добро планиране, като цяло
-
По-малко разходи
Колкото и странно да звучи, между говоренето и храненето има доста сходства. Също както преброяването до 10 ни пречи изплюем първата дивотия, която ни е минала през ума, така задаването на подходящите въпроси може да ни помогне да подходим към диетата си по много по-рационален начин.
За мен шкафчето винаги ще бъде там и винаги ще ме зове. Но знам, че всеки път, когато се озова в него до кръста, това ще е плод на не на слабост, а на осъзнат избор от моя страна :)
Добави коментар