Има връзка между яденето на сирене и деменцията?

Все още няма лечение за деменция, но постепенно научаваме кои навици могат да намалят риска – като движение, хранене, употреба на алкохол, социални контакти и дори начинът, по който слушаме музика. Към този списък вече може да се добави и консумацията на сирене.

В ново проучване, публикувано в сп. Nutrients, учени проследяват 7914 души на 65 или повече години. Половината казват, че хапват сирене поне веднъж седмично, а другата половина – че не го консумират.

Здравето на участниците е наблюдавано три години. В групата, която яде сирене, деменция развиват 134 души (3,4 %), в другата случаите са 176 (4,5 %). Разликата е около 10-11 допълнителни случая на всеки 1000 души.

Макар разликата да не е голяма и да показва връзка, а не доказана причина, резултатите допълват вече известното за връзката между храненето и деменцията и как диетата влияе на общото физическо и психическо здраве.

Авторите на проучването отбелязват, че тези данни съвпадат с други наблюдения, според които млечните продукти са свързани с по-добро когнитивно здраве. Според тях, дори малки ефекти върху риска могат да имат значение на ниво население, особено в страни като Япония, където се консумира малко сирене.

Хората, които не ядат сирене, обикновено имат по-небалансирана диета, което може частично да обясни връзката. Въпреки това, дори след тази корекция, зависимостта остава значима, макар и по-слаба.

Изглежда, че в сиренето има нещо специфично, което може да помага за намаляване на риска от деменция, независимо от това, че една питателна диета по принцип е полезна за мозъка. 

Сиренето съдържа вещества, за които е известно, че подпомагат мозъчната функция, например витамин K. Освен това в него има полезни за червата бактерии, а много изследвания вече са показали връзка между състоянието на чревната микрофлора и риска от деменция.

Смята се също, че ферментиралите млечни продукти като сиренето имат ползи за сърдечното здраве, пише Puls.bg. А доброто състояние на сърцето отдавна се свързва с по-нисък риск от деменция. Най-вероятно става дума за комбинация от много фактори, които действат заедно.

Деменцията е определена от ООН като важен глобален здравен приоритет, а в момента се смята, че поне 50 милиона души по света живеят с това заболяване. Очаква се броят им да нараства заради застаряването на населението – особено тревожно за страни като Япония, където е проведено проучването.

Освен че засяга паметта, деменцията влияе и върху способността за планиране, концентрация, ориентация и ежедневни дейности. Най-разпространената ѝ форма е болестта на Алцхаймер, която представлява около 60-70% от всички случаи. Други видове включват съдова деменция, деменция с телца на Леви и фронтотемпорална деменция, всяка със свои особености.

Смята се, че деменцията се развива под въздействието на много фактори наведнъж – генетични, съдови, метаболитни и свързани с начина на живот. Рисковете се увеличават с възрастта, но не са неизбежна част от остаряването. Изследвания показват, че контролът на кръвното налягане, поддържането на физическа активност, социалните контакти и умствената стимулация могат да помогнат за забавяне на когнитивния спад.