Независимо дали ви харесва или не, плацебо ефектът съществува и на неговата мощ се основават някои много печеливши бизнеси като хомеопатията, например. Правите нещо, за което си мислите, че ще ви помогне, и то наистина ви помага. Разбира се, тази монета си има и обратна страна – вярата, че определено събитие може да ви навреди несъмнено увеличава шансовете ви сериозно да се прецакате при неговото настъпване. Това е злият брат близнак на плацебото, който се нарича ноцебо.
Доскоро плацебото и ноцебото се считаха за явления, които възникват вследствие на нашите собствени очаквания. Наскоро обаче обявиха, че не е задължително да е така. Тоест, можело да стане и подсъзнателно. А обявлението идва от група учени от Харвардския медицински колеж, предвождани от Карин Дженсен.
inm.com
Тяхното изледване се състои от два последователни експеримента. Първият от тях е класически тест за плацебо и ноцебо. В него на участниците неколкократно биват показани две снимки на напълно безизразни мъжки лица. Всеки път, когато бъде изобразено лице А, хората получават болезнено опарване по предмишницата. Лице Б е съпроводено с температура, която е по-ниска, но въпреки това предизвиква дискомфорт.
Това е т.нар. кондиционираща част от експеримента, която има за цел да създаде условен рефлекс, също като при кучето на Павлов. Ето защо всеки един от участниците вижда всяко лице и изпитва съответните топлинни емоции по 25 пъти. Това много добре ги научило, че мутра А е по-болезнената.
Във втората част от първия експеримент доброволците виждат същите лица, но към тях за контрол на резултатите са добавени и няколко нови. При всеки портрет, който им се показва, те трябва да оценят колко топлинна болка изпитват по скала от 1 до 100. Една малка подробност в случая е, че този път топлината остава непроменена през цялото време. Кондициониращата фаза добре си е свършила предназначението и затова хората почти неизменно докладват по-силна болка при близка среща с лице А. Когато виждали непознато лице, те определяли паренето като средносилно, което в най-голяма степен отговаряло на реалността.
Толкова за първия експеримент. Сам по себе си той е много важен, защото показва, че определени визуални сигнали, комбинирани с причинител на болка могат да предизвикат както плацебо (субектите оценяват болката от средната топлина като по-слаба, защото виждат лице Б), така и ноцебо ефект (субектите оценяват болката от средната топлина като по-силна, защото виждат "по-болезненото" лице А).
Вторият експеримент е характерен с това, че визуалните сигнали този път са подсъзнателни. Тоест, всичко е като във втората част на експеримент №1, само че този път портретите се изобразяват на екрана за светкавичните 12 милисекунди (при предходния експеримент времето за показване е 100). Приемете, че за такова време просто няма как да разграничите лицата едно от друго. И въпреки това, лице А отново се асоциирало със значително по-висока степен на болка, независимо от факта, че субектите изпитвали една и съща температура всеки път. Те със сигурност не знаели кой мъж са видели, но явно мозъкът им по някакъв потаен начин получавал съответните плацебо и ноцебо сигнали.
Ако ме питате, със сигурност няма да мога да измисля какво е практическото значение на едно подобно изследване. Има открития, които тепърва трябва да бъдат подложени на сериозно изпитание, преди да бъде помислено става ли нещо от тях. Много ми се иска да ви кажа, че някой ден ще можем да закачаме на стената си картини, които лекуват зъбобол и да си пускаме клипове, които успокояват астматични пристъпи. Но тъй като все още нямам основание да го направя, ще ви оставя единствено с любопитната информация.
Добави коментар