Чомолунгма (Еверест)

Посвещава се на 69-годишнината от рождението на Христо Проданов – първият българин, покорил най-високия връх в света

Още от часовете по география в училище сме научили, че връх Еверест е най-високият планински връх на света. Неговото тибетско наименование Чомолунгма в превод означава приблизително "Богинята майка на вселената". Непалците пък го наричат Сагарматха, което ще рече "Високо в небесата". На запад наричаме първенеца Еверест – по името на англичанина Джордж Еверест.

Върхът е покорен за първи път през 1953 г. и оттогава интересът към него нараства все повече, независимо от смъртната опасност по време на експедициите. Във връзка с това, злите езици говорят, че хората са на път да превърнат Чомолунгма в поредната туристическа атракция. Която обаче може да бъде фатална...

Най-високият връх на света е разположен в планината Хималаи и играе ролята на естествена граница между Тибет и Непал. Данните от измерванията на върха, направени през 1955 г., сочат, че Сагарматха се извисява на 8 848 м. Но тъй като хималайският планински масив се издига нагоре с по 5 см всяка година, Чомолунгма в момента може би е с височина над 8 850 м.

Два са маршрутите, по които алпинистите покоряват вечно заснежения великан. Първият е югоизточният склон на планината – за него се тръгва от Непал и той е значително по-лек за преминаване. По този път е извършено първото покоряване на върха. По североизточния склон пък се тръгва от Тибет. Тук теренът е много по-стръмен и крие повече препятствия за катерачите.

Макар да е най-високата точка на света, експертите твърдят, че Еверест далеч не е най-трудният за изкачване връх. Според тях много повече опасности крият по-ниски хималайски осемхилядници като К2 и Нанга Парбат, в които падат много повече лавини, а и са технически по-трудни за покоряване.

Въпреки това, а може би и точно заради това, с годините, сред алпинистите, решили да забият знамето на Еверест, се срещат и все по-неквалифицирани. Днес доста неопитни и млади катерачи се присъединяват към многобройните авантюристи, за които Чомолунгма винаги е бил върхът мечта.

Не знаем дали тези ентусиасти се справят от първия път със сериозния преход, но не можем да затворим очи пред факта, че нелекото катерене, траещо седмици, изменчивото време и височинната болест са отнели немалко животи досега.

Маршрутът към върха както от югоизточния, така и откъм североизточния склон, преминава през няколко лагера, разположени на различна надморска височина. Отсядането там е наложително не само за почивка, но и с цел аклиматизиране към височината.

При преходите от Непал катерачите винаги са придружавани от представители на местната етническа група шерпи. Те често ескортират чужденците до върха, подсигуряват пътя със съоръжения, спомагащи прехода, и носят огромни товари с провизии на гърбовете си. Хората, видели как шерпите мъкнат към върха товари, многократно надвишаващи собственото им тегло, остават изумени от силата и издръжливостта им.

Същият този етнос винаги е считал планината за свещено място, към което не трябва да се пристъпва току-така. Вярваме, че пример от тяхното отношение трябва да вземем и ние, независимо дали покоряваме родните планини или такива зад граница. И нека не забравяме – колкото и съвременният свят да се опитва да опрости пътя към екстремните природни забележителности, те няма да изгубят суровия си нрав. Същото се отнася и за Богинята майка.