„Няма да го ям това!“

Спомен за тежките дни на принудително хранене
„Няма да го ям това!“

Най-важното

Човешкото небце е много "гъвкаво" и може да бъде тренирано да харесва едва ли не всичко. С особена сила това негово свойство се наблюдава при децата. Казва се, че на тях са им достатъчни едва 30 опитвания от дадена храна, докато започнат да я харесват. В някои семейства се практикува метод за възпитаване на вкуса, който условно бихме могли да наречем "Едно опитване". Идеята е, че детето трябва да опита поне една хапка от всичко, което му е сервирано. Ако някоя храна не му допадне след това опитване, то е свободно да не я изяде. И така до следващия път. Практиката показва, че някъде след около 30-тото опитване, хлапетата сами започват да си искат от нещото, което доскоро ги е карало да бърчат нос.

Из Мисия "Всеядно"

Злоядството е нещо като пубертет при децата. Или поредната разновидност на ината. За малките може и да е проява на характер, само че по време на екперименталния им глад родителите преоткриват многократно същността на стреса. Понякога се питат дали хлапетата им няма да се разболеят. Друг път направо вдигат кръвното от ярост. Но както и да се развие ситуацията, тя в никой случай не е благоприятна за нито един от участниците.

Като малка бях пословично злояда. Майка ми все ми припомня със смесица от смях и желание за шамар как съм се нахвърляла единствено на топъл пресен хляб. А дойдело ли е времето за друга храна, съм заприличвала на хамстер, който тъпче бузите със завидно упорство. Продоволствията така и не мърдали от устата ми с часове. Точно аз ли ще забравя как съм брала душа, а? Надявам се опитът за едно злоядство, който ще споделя с вас, да е полезен поне малко за изхранването на собствените ви отрочета.

Обикновено разговорите помагат. Но пък също толкова често децата дори не желаят да чуват логични доводи. Тогава може просто да преметнете дребните калпазани. Позволявайте им да ядат само от любимите за тях храни. Малко по малко обаче, към порцийките избрани от тях глезотии пробутвайте и ядене, което има реална хранителна стойност.

В някои случаи мусещият се фърфалак просто свиква с присъствието на "обикновена" храна към своите фаворити и започва да я приема успоредно.

Друг път този план няма никакъв успех и детето се оставя на произвола на любимите храни. През това време обаче, вие не се отказвате и настоявате в опитите да прокарвате "същинското" ядене. Докато главата на малчугана на уври. Подходът не предполага насилие.

Вредните навици се учат лесно, а още по-лесно – от пресния детски мозък. Капризните към ястия малки човеци нерядко избягват да ядат храни, които изискват повече дъвчене (като месото) и това е проява на чист мързел. Помня колко отегчително ми беше да дъвча разни парчета телешко месо, които се отделяха на ластици. Трябваше да ги обработвам с дребните си зъби по няколко пъти преди гълтане.

inm.com Едната възможна алтернатива е да смените месото с по-крехко. Ако държите на телешкото, (или което и да било друго месо) вариант е да превърнете ястието в игра. Идея е да украсявате приготвените от вас произведения на кулинарията така, че да изглеждат забавни. Да напомнят на хлапетиите за нещо любимо. Въображаемите образи на разни фигури и животни, които дебнат в храната, винаги стимулира своеобразен "забавен апетит".

Погнусата към определени ястия има връзка с неприятни вкусови емоции при предишна консумация на същите или подобни храни. Някои зеленчуци могат буквално да се окажат болезнени за ядене от хора с по-чувствителна кожа. Доматите, например, поради сравнително високата си киселинност, могат да причинят неприятни малки язвички в устата, а също и леки външни обриви. Подобно действие имат и патладжаните.

Ако детето се разреве от неразположението, а вие си мислите, че пак играе глезльо, можете да пропуснете и някой съществен детайл от картината. Затова, разчепкайте всяка възможна причина зад нежеланието за хранене, като тук, разбира се, изключваме алергиите.

В много случаи баби и майки прилагат стария трик с подправките и народните хранителни добавки. Ароматизирането и овкусяването на ястия с пикантен червен пипер, чесън, лук или джинджифил (в много по-редки случаи, разбира се, поради екзотичността му) и внушаването, че тези храни имат нещо като магически свойства, може да бъде добър похват срещу детското злоядство.

Редица родители пък споделят положителен опит с таблетки бирена мая, съдържаща т.нар. "благородни микроорганизми" от вида Saccharomyces cerevisiae. Наличието на витамини и минерали (фосфор, натрий, калций, магнезий, цинк, манган, желязо) и отсъствието на изкуствени примеси правят хапчетата не само ефективни в дадената ситуация, но и полезни като храна.

Единственият описан и възможен страничен ефект на тази хранителна добавка е подуване на корема, което би трябвало да отшуми от само себе си в рамките на седмица. С приема на вълшебните таблетки не бива да се прекалява, защото силният апетит (ако такъв се разрази) може да доведе и до напълняване.

В проблема, за който си говорихме, балансът между търпение и решителност е важен за правилния изход от "конфликта на интереси". Дано изборът на изход не ви тормози твърде дълго, преди да дойде истинското време за диети на тийнейджърската възраст.

Добави коментар

Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.

Хороскоп

Телец
21 април – 21 май