Кръстовден, честван на 14 септември, е един от важните християнски празници в православния календар. Той е посветен на Въздвижението на Светия кръст Господен и от векове се смята за повратен момент в годината. Празникът носи особено значение за народа, защото бележи границата между лятото и есента, между плодородието и прибиране на реколтата, както и началото на строгите есенни пости.
Неслучайно на този ден храната има сакрална роля и е тясно обвързана със символиката на пречистването, смирението и надеждата за здраве и плодородие. В българската традиция Кръстовден е ден, в който постната трапеза е задължителна, а определени храни се приготвят и споделят със семейството и близките.
Защо храната е толкова важна на този празник?
В народното вярване Кръстовден е ден, в който небето "се отваря" и молитвите стигат по-бързо до Бога. За да бъде приета жертвата на вярващия, той трябва да се смири и да поднесе чиста храна – т.е. постна. Трапезата е символична: тя не е просто хранене, а своеобразен обред.
Счита се, че ако човек спази правилото за постна трапеза на Кръстовден, през цялата есен ще бъде здрав и закрилян от злото. Неслучайно този ден е наричан и "есенен Кръстовден", защото поставя духовното начало на есента и новото селскостопанско време.
Задължителното правило: постна трапеза
Най-важното изискване е на Кръстовден да не се консумират месо, млечни продукти и яйца. Денят е свързан с пост, поради което храната трябва да бъде проста, чиста и лишена от тежест. Основните ястия са приготвени от зърнени култури, бобови растения, зеленчуци и плодове. В този смисъл всяко семейство в миналото е подбирало продукти от новата реколта, които да поднесе на трапезата, вярвайки, че така благославя изобилието и благодарността към земята.
Не бива да се яде нищо червено като: домати, репички, ябълки, червени чушки и други.
Бобът – символ на плодородието и изобилието
Едно от най-задължителните ястия за празничната трапеза е бобът. Приготвя се най-често на яхния или чорба, подправен със зеленчуци и билки. Бобът символизира плодородието и продължението на рода. С него се изразява благодарност към земята за даровете и се моли за берекет през идната година.
В някои райони на България бобът се приготвя с повече подправки и се нарича "кръстовденски боб". Смята се, че ако на този ден се хапне боб, къщата ще бъде пълна с благоденствие и добрини.
Житото – храна за душата и връзка с предците
Житото също е сред основните ястия на Кръстовден. Варено жито се поднася като символ на живота, възкресението и вечния кръговрат. В някои села се приготвя специално обредно жито, подсладено с мед или захар, за да носи сладост и благодат. То се споделя между всички членове на семейството, а понякога и със съседи, като знак за общност и съпричастност. Житото е пряка връзка с християнската традиция, защото напомня за жертвата Христова и за вярата във възкресението.
Медът – сладост и здраве
Медът е неизменна част от празничната трапеза на Кръстовден. Вярвало се е, че ако човек вкуси мед на този ден, ще бъде здрав и закрилян от болести през цялата есен. Освен това медът символизира сладостта на живота, добротата и Божията благодат.
В някои краища домакините намазват хляба с мед и раздават на децата, за да растат здрави и добри. Тази традиция е пряко свързана с убеждението, че Кръстовден е ден на пречистване и духовно възраждане.
Постният хляб – основа на трапезата
На празничната трапеза се поставя постен обреден хляб, който често е украсен със символи на кръста или с растителни орнаменти. Хлябът е централната храна в българската култура и на Кръстовден той придобива още по-голямо значение.
В миналото стопанките месят хляба със специална молитва, като вярват, че той ще донесе благословия на дома. Отрязва се първо парче за Бог, след това за дома и семейството.
Зеленчуковите ястия – дар от есента
Тъй като Кръстовден е в началото на есента, на трапезата присъстват най-често сезонни зеленчуци – печени чушки, домати, зеле, патладжани, тикви. Приготвят се в постни яхнии, пълнени чушки с ориз или зеленчукови гювечи. Всеки зеленчук има символика – чушките например се свързват със закрилата от болести, тиквата с плодородието, а зелето – с дълголетието. В много семейства на този ден се прави и туршия за зимата, защото се вярва, че тя ще бъде по-здрава, ако започне на Кръстовден.
Плодовете – завършек на празничната трапеза
Неизменна част от храната на Кръстовден са плодовете – ябълки, круши, грозде, сливи, дюли. Те са символ на богатството на есента и благодарност за плодородието. Особено почитано е
гроздето, защото се свързва с бъдещото вино и с християнската жертва. Сливите и дюлите се поднасят за здраве и благополучие, а ябълките – за любов и семейна хармония, уточняват от Actualno.
Добави коментар